Вълшебната супа Авголемоно е толкова вкусна, че вдига болни на крак
В тези ледени дни можете да я хапвате профилактично – гореща, ароматна пилешка чорба, против вируси, стрес и за положително въодушевление.
Като фен на супите, през зимата изключително постоянно подготвям пилешка, по този начин, както са ме учили мама и баба. Но експериментаторският ми дух постоянно кривва от „ правата кулинарна пътека “ в ровене по задгранични уеб сайтове и фейсбук групи, в търсене на нови музи или пък забавни разновидности на познати неща. Така, без да желая, стигнах до рецептата за гръцката „ авголемоно “ чорба. В превод αυγολέμονο значи „ яйце и лимон “.
Стана ми забавно, тъй като мъжът ми е грък, постоянно подготвям някои от обичаните му неща, само че в никакъв случай не беше споменавал за сходна рецепта. Това, което ме възпламени да опитам тази чорба, беше изключителната й елементарност откъм съставки, а аз боготворя елементарните, простички, само че вкусни манджи, с по няколко продукта.
Решено – сторено: след един бърз „ шев “ до магазина, на кухненската маса подредих следните артикули за авголемоно супата:
Парче пилешко филе – 1/2 от пеперудата
2 пилешки бутчета
ориз – чаша от към 200 мл
3 яйца
2 лимона
Бучка краве масло
Сол, черен пипер
И по този начин – вземате тенджера, поставяте подсушеното месо и го заливате с към 3 литра вода. Слагате да заври, като доста внимавате в точния момент да махнете пяната – това е доста значимо! Ако пропуснете, ще се наложи да прецедите бульона, тъй като би трябвало да е избистрен, без „ парцалчета “, които плуват вътре. Вари се на спокоен огън. След като месото е готово, се изважда и се нарязва на ситно. Връща се назад в бульона, прибавя се сол на усет, измитият ориз и се оставя да поври още малко – до момента в който оризът се свари. Махате тенджерата от котлона, добавяте бучката масло и се заемате с най-важната част – застройката на вълшебната чорба.
Яйцата и сокът от лимоните се разрушават в купичка благодарение на телена бъркалка. След това постепенно и деликатно стартирате да добавяте от врелия бульон, като бъркате пламенно. Когато в купичката със застройката имате задоволително гореща примес, постепенно, на тънка бликам я изсипвате в тенджерата, като непрестанно бъркате, с цел да не се пресече супата. Добавя се черен пипер.
Сервира се гореща, с още лимон, а в случай че добавите няколко филии изгорял самун, се трансформира в лирика.
Когато я сервирах на мъжа ми, изненадата му беше голяма: „ Любов, това е супата от детството ми! У нас я вършат, когато някой е болен. Майка ми споделяше, че тази чорба лекува всичко и аз й имах вяра, тъй като след една купичка, по вълшебен метод оздравявах. “ И по този начин една пилешка чорба отключи куп хубави мемоари от детството и попадна вечно в кулинарния ми бележник.
Разбира се, че не е нужно да сте заболели, с цел да се поглезите с авголемоно. В тези ледени дни можете да я хапвате профилактично – гореща, ароматна пилешка чорба, против вируси, стрес и за положително въодушевление.
И на финала – още една загадка: в случай че (случайно) престои до идващия ден, умерено можете да я ядете и студена – и по този начин е необикновено вкусна!
